Как да дерем чужденци, да им ужилим застраховките и да източим общинска болница

21 August 2010

В навечерието на приемането на България в ЕС под натиск на еврокомисията депутатите гласуваха допълнение в Закона за туризма, което забраняваше двойните цени за чуждите граждани. Така отпаднаха двойните цени в хотелите, ски курортите, музеите и дори градските тоалетни, които дискриминираха чуждите граждани с двойни тройни и четворни цени за една и съща услуга.

Цените за чужденци наследени от социалистическите времена още тогава бяха напълно незаконни според действащия закон против дискриминацията, където пише следното:

Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация,основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешкигеном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане,възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояниеили на всякакви други признаци, установени в закон или в международендоговор, по който Република България е страна.

(2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основатана признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или бибило третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

Три години след влизането на страната в ЕС ценовата дискриминация тихичко си оцелява под крилото на Министерството по здравеопазването и атестираните от него медицински центрове по морето. Така например Медицински Център "Василико" в Царево освен високи цени за българи и граждани на ЕС предлага и четворни тарифи за чуждестранни граждани. Един преглед струва 106 лв, ехограф се фактурира 130 лв, а някои рентгенови прегледи достигат триста лева и повече. Частният център работи със здравната каса, но използва диагностичната база на общинската болница в Царево, която се намира в същата сграда.

Нещата обаче отиват по-надалеч от индивидуалното ужилване на някой закъсал почиващ руснак. Оказва се, че болницата в Царево и докторите-частници си работят от години в "един ясен симбиоз" и злоупотребите са мащабни.

Управителят на общинската болница д-р Николай Гавраилов е назначен на 07.02.2005 г. за срок от три години след проведен конкурс и решение на общинския съвет в Царево. Договорът му е продължен от общинарите през януари 2008 г. за още три години.

Няколко месеца след назначението си Гавраилов става съдружник в медицинския център "Василико", учреден като ООД на 31.03.2005 г. Освен шефът на общинската болница в него съдружници са Николай Клисурски, Габриела Матеева и Матей Матеев, който до 2008 г. беше зам-министър на здравеопазването при Тройната коалиция.

След като става министър Матей Матеев напуска фирмата и продава дяловете си на Габриела Матеева. През 2006 Матеева придобива и дяловете на управителя на болницата Николай Гавраилов, който също излиза от дружеството. В началото на 2007 г. Матеева напуска дружеството като продава дяловете си на Радка Пенчева Стоянова. В момента съдружници в медицинския център "Василико" са Радка Стоянова и Николай Клисурски, а управител е д-р Колю Бянов.

Управителят на болницата Николай Гавраилов продължава да развива друга собствена стопанска дейност в условия на конфликт на интереси. От края на 2006 г. и до ден днешен той е съдружник с колеги в частната лаборатория за първична извънболнична помощ "Бляк сий груп". Един от съдружниците на Гавраилов е д-р Румен Георгиев, който пък има общ бизнес с бившия депутат Ангел Тюркеджиев и съпругата му, която е служител в отдел "Здравеопазване" на общината.

Ангажиментите на Гавраилов към частната практика очевидно не са в полза на делата на болницата в Царево, която е в хроничен дефицит. През юли 2010 г. царевските общинари се усещат, че нещо не е наред и болницата се източва. Повод за това е подписът на бившия зам-министър Матеев, който е положен под договор за ползване на рентгеновите инсталации на болницата от частния здравен център "Василико". Договорът е датиран от 2010 г., но Матей Матеев няма, а и никога не е имал правомощия да подписва подобен документ, тъй като никога не е представлявал медицинския център.

Общинарите уволняват управителя Гавраилов и нареждат одит на болницата, от който излизат умопомрачаващи факти. Оказва се, че практически цялото счетоводство на болницата за последните 3 години е неизправно и заблуждаващо, а общината е наливала пари в безотчетна дупка.

През това време старичкият болничен рентен търпеливо се е трудел над вътрешностите на руските туристи, на които са фактурирани 200-300 лв. за частни прегледи в медицинския център "Василико". Центърът работи в тясно сътрудничество с лабораторията за първична извънболнична помощ "Бляк сий груп", която пък има договори за медицинско обслужване с руските туроператори в района.

Именно туристи от страни извън ЕС: руснаци, украинци и сърби са целевата група на частните медицински центрове и лаборатории, които фактурират медицинските услуги на четворни цени. Здравните разходи на туристите се покриват от задължителната им застраховка. В този контекст, освен че са златна мина за конфликтното публично-частно здравно предприятие на царевските доктори, незаконно завишените цени за чужди граждани са форма на източване на чужди застрахователни компании. За конкретните параметри на схемата и мащабът на злоупотребите в царевската болница трябва да се търси отговор от прокуратурата, която е сезирана с решение на общинския съвет в Царево.

Документи за случая

Пейоративно мероприятие

10 August 2010

Който бърза за паспорт да си дойде в България да си го извади - така коментира безумните срокове за подновяване на лични документи министърът без портфейл, от чийто ресор са българите в чужбина. Последните се оплакват, че чакат по 6 месеца и повече за заветните български тескерета, пасоши, паспъртс или както ги наричат там, където живеят. За сметка на това плащат два пъти повече за т.нар "консулско обслужване". Последното се изразява в попълване на формуляри от една или повече лелки в консулството, захлебени там по партийна линия и най-вероятно членки на контингента от 90% доносници на ДС, които според думите на премиера и до днес населяват щата на МвНР.

Същите формуляри днес могат да се попълват и онлайн от самия заинтересован. За сведение получаването на американска виза, за която задават доста повече въпроси отнема ден или два като се ползват куриерски услуги.

Но защо да е лесно, като може да е трудно и скъпо, а в добавка и обидно. Българите извън татковината са обръгнали на такова отношение по гишетата в консулствата, но ето че наскоро нещата се централизираха на правителствено ниво. Същият този министър без портфейл нарече целокупният български народ "шибан".

После се оправда, че думата нямала пейоративно значение в българския език. На български пейоративно ще рече "няма отрицателна оценка". Отрицателна може и да няма, но обидна има.

С тези две прояви Божидар Димитров, псевдо-професорът с нагъл селски вид и кадър на ДС се разконспирира като поредното пейоративно мероприятие. Българската държава от години води такива спрямо сънародниците си зад граница. Достатъчно е да припомним идиотщината със задължителните здравни осигуровки (която не е приключила), спънките за гласуване, скъпото и бавно консулско обслужване...

Разликата е, че преди никой не носеше отговорност, а сега си има коскоджамити министър, който в прав текст ни казва съкровената мисъл на всеки управник към 1 милион нашенци, които не са напълно зависими от шибаната българска система:

"Плащайте, шибаняци!"

Доживяхме до гласност и откровенност, един вид.

Как да спасим един български плаж от бетона?

09 August 2010

Alexandre Lévy
Western Balkans

Блатно кокиче зад плажа Корал

Петдесетгодишен човек по бански взима микрофона, представя се и разказва накратко своята история. Една история, в която ще се разпознаят много българи. Той казва: "През 1990 заминах за Канада с "кубинските самолети" (тогава полетите София-Хавана имаха междинно кацане в Канада, което беше златна възможност за първите напускащи след падането на режима). Не за да избягам от страната си, а за да видя свят. Защото по-късно не ни даваха да пътуваме заради визите... Аз съм биолог. Работя навсякъде по света - от Амазонка до Северния полюс. Сега работя на остров Гуам. Но както всяко лято се завръщам на този плаж и в този малък къмпинг. Доказателството, че обичам това място се намира пред вас, това е синът ми на 30 години, заченат именно тук. Ето защо държа да благодаря за вашата мобилизация за спасяването на плажа "Корал" от лапите на строителните предприемачи." Около стотина души събрали се в тази събота 7 август горещо аплодират, докато един млад човек в дъното на тълпата - въпросното "доказателство" става малко по-зачервен под жаркото слънце на брега на Черно море.

Митинг по бански с хора от всички възрасти - деца, пенсионери, семейства и модни двойки, всичките загорели, усмихнати и - да си го кажем - толкова симпатични. Такова събитие не се случва всеки ден. Всички тези хора, повечето от които посещават плажа "Корал" и полу-дивия къмпинг от десетилетия са се събрали днес, за да алармират, че "техният" плаж е в опасност. Кайт-сърфа, малкият бар, импровизираните душове, безкрайните залези и ситният пясък заобиколен от все още дива природа, всичко това скоро ще изчезне. От 2007 г. дюните и малката гора зад плажа, около 100000 кв/м принадлежат на испанската компания Iberdrola Inmobiliaria, която иска да построи туристически комплекс за 2500 души с хотели, подземни гаражи, спа, барове и... бетон, много бетон. Като че ли липсва такъв на българското крайбрежие. Според еколозите "Корал" е един от последните диви плажове на Черноморието, със сигурност последният на юг от Бургас. Разположен близо до село Лозенец, в община Царево, този плаж става днес символ на съпротивата, която една шепа неразколебани хора водят срещу системното бетониране на крайбрежието. Още повече, че според организаторите на операцията "Да запазим Корал" историята с този плаж е емблематична за българския преход, характеризиран според тях с "разграбване на обществения ресурс" чрез корупционни схеми и конфликти на интереси, в които са замесени политици от всички партии. Този терен например е принадлежал на държавата, но е продаден за пръв път от община Царево през 2002 г. за смешната цена от 7 долара на квадрат на частната фирма Витатур Инвест. Четири години по-късно, след като го раздробява, тя го прехвърля за неизвестна цена на множество фирми създадени от нейните съдружници. След още година тези фирми, които не са инвестирали до този момент и едно евро в плажа "Корал" препродават терените на испанската фирма, която придобива по-големия лот (друга фирма Прайм Пропърти купува 21 декара за цена от 175 евро/м2). Според сайта на Iberdrola Inmobiliaria тяхната инвестиция в проекта е 44,6 милиона евро, като сумата включва купуването на земята, инфраструктура, концепция и маркетингов план. Така квадратният метър излиза горе-долу по 400 евро, или печалба от почти 4000% спрямо първоначалната цена!

В едно много подробно разследване на журналиста Асен Йорданов от Бургас и кибер-активиста Атанас Чобанов (който е инженер-изследовател във френския CNRS) е разкрито мълчаливото "съглашателство" на няколко местни политически и икономически играчи, подозирани в извличане на огромни печалби от схемата. Сред тях са кметът на Царево Петко Арнаудов (бивш комунист) и кметът на Бургас Димитър Николов (либерална десница, който е един от собствениците зад Витатур Инвест). Текстът на Асен и Атанас, който е придружен с много подробни схеми е отказан от големите вестници и е публикуван в един независим информационен сайт. На 7 август Атанас дойде лично да разясни пред събралите се на плажа "Корал" за лабиринта на тази сделка, скрепила съюза между "бивши комунисти", "демократи" и дори "царисти" (представители на партията на бившия премиер Симеон Сакскобургготски), съюз в името на звонковите монети.

Един друг Атанас (Русев), здрав софиянец, който управлява в момента плажа "Корал" е в сърцето на мобилизацията. Неговата барака за кайт-сърф служи за център и щаб на протестиращите. Край нея се срещат хипита, инженери по информатика, артисти, писатели, но също и някои от ветераните на Корал, от общостта на къмпингарите (да посещаваш дивите къмпинги по времето на комунизма беше форма на екологично и политическо дисидентство). Един от тях е Сашо на 76 години, който взима думата, за да защити по вълнуващ начин това "общо благо". "Ако капитулираме, ние ще отидем в отвъдния свят, младите ще емигрират отново и с тази красива история ще бъде приключено" - казва възрастният господин с тъмна от слънцето кожа.

Еколозите дадоха ценна помощ на защитниците на "Корал" с припомнянето, че малката гора и съседното блато трябва да станат защитена зона заради много редкия вид блатно кокиче, което вирее там. Това растение има признати медицински свойства, включително за лекуване на детския паралич. То би могло да забави процеса на бетониране, но закъснението на строежите се дължи най-вече на икономическата криза, която забави предвижданията на Iberdrola Inmobiliaria да приключи с обекта през 2009 г. Това беше преди разследването на Асен и Атанас, което извади също на бял свят множество нарушения на българското законодателство и нередовни строителни разрешителни издадени от община Царево. Днес "аферата Корал" е дадена на правосъдието. За блатното кокиче, дюните, дърветата, пясъкът и морето, но също и за шепата упорити техни защитници все още има малък шанс да бъдат там и догодина.

Ръката, която не гали

08 August 2010

Божидар Димитров се оправда, че не бил наричал българския народ "шибан" а думите му в интервю за "Дневник" се отнасяли за малка група негови колеги. Подкрепи твърдението си с контекста, защото веднага след "този шибан народ" казва "тези шибани колеги".

“Защо бе, майка му стара, защо толкова злоба, бе! Ей т'ва не мога да си обясня при този шибан народ, при тези шибани колеги. Защо го правят?! Ние, българите, сами ще се изядем наистина!”

Димитров очевидно смята публиката освен за "шибана" и за слабоумна, ако се надява да му мине номера. Защото пак в контекста, в следващата фраза, той говори като същи Иречек за самоизяждането на "българите".

Българите поне засега са повече от археолозите по цял свят и не отговарят на определението за малка група хора.

Втората окопна линия на кандидата да остане без кресло в Министерски съвет е подпряна с пример от тълковния речник където "шибан" означавало "ударен с пръчка". Само че употребата на "шибан" в този смисъл е рядко срещан езиков факт, сигурно по-рядък и от мощите на Йоан Кръстител, които доста са се размножили в християнския свят. Черепите на светият му са над 10, за другите кости е трудно да се пресметне.

В "белите" демократични страни за такъв лют гаф и такива плоски обяснения безпортфейлният министър щеше вече да е на борсата на труда. В "поднебесната лъчезария" обаче е напълно възможно премиерът Борисов да покаже какво има в ръката, която не гали не на провинилия се простак, а на възмутения от думите на приятеля му електорат.

За контекста с ръцете, галенето и ваденето се сетете сами.

Покушения срещу журналисти - баналост за банановите ни медии

29 July 2010

Новината, че прокуратурата се е сезирала от медийна публикация за готвено покушение срещу журналиста Иво Инджев е значителна. Определено по-значителна от новините за готвените или осъществени покушения срещу пишещи събратя, които през последните години станаха баналност.

Припомням за кой ли път срамния списък на покушенията и реални заплахи за покушения срещу журналисти:

- взривът пред апартамента на разследващия журналист от Нова Телевизия Васил Иванов;
- нападението с нож срещу Асен Йорданов за публикациите му във в-к Политика (онази преди Ирен Кръстева и Делян Пеевски) "Кръстоносният поход срещу Странджа";
- заплахата с киселина срещу Мария Николаева, съавтор на публикациите на Асен Йорданов;
- опитът за убийство с чукове и метални тръби на Огнян Стефанов.

Списъкът е срамен, защото нито поръчителите, нито извършителите на тези атентати срещу свободата на словото са разкрити. Възниква и въпросът дали изобщо са разследвани.

В края на управлението на Тройната коалиция голяма група журналисти отправи публичен призив до институциите да кажат какво става с разследванията по тези случаи. http://www.jga.bg/ Призивът беше подминат с презрително мълчание и от тогавашната и от сегашната власт.

Така че си е истинска новина когато заради една (макар и анонимна) публикация в медия за (планирано) покушение срещу журналист се сезира прокуратурата. Като правило публикациите в медиите за безобразия от голям обществен интерес съвсем не са достатъчни, за да се самосезира държавното обвинение. Медиите от своя страна не се престарават да подават сигнали до прокурорите и да следят движението им.

Разкритията на разследващата журналистика у нас, когато ги има, се използват като банан: вече обелен и поднесен на зрителя или читателя, който го консумира, а кората с отпечатъците на престъпника се изхвърля директно на бунището. Резултатът е, че всеки следващ скандал захлупва предишния и го изпраща в забвение и в медиен, и в правоохранителен смисъл. Някой може ли да си спомни за вкуса на предишния банан, който е изял и къде му е хвърлил кората? А на по-предишния?

Всъщност, инициативата на прокуратурата може да е похвално ново начало, но може и да не е. Подозренията, че става въпрос за някакво ченгесарско мероприятие, целящо да компрометира на автора на "Президент на РъБъ" са на кантар с надеждата, че има светлина в тунела. Светлина отпред, където са бъдещите, дай Боже предотвратени, опити за покушения срещу хората на словото.

Както подчертах по-горе, взирането назад към отминалите покушения срещу журналисти опира в безпрогледен мрак.