Разлиствам вчера сайтовете на българските вестници. Водеща новина естествено е какво бил казал Бойко Борисов пред 200 души българи в Ню Йорк. Рекъл нещо от рода на "Жить стало лучше, друзья, жить стало веселей" и добавил, че до 5 години ще станем нормална държава (според "Стандарт"). 5 години = 1800 дни, ако нещо ви напомня.
Разлиствам и сайтовете на световните медии. Там за бойковата изява в града на ООН няма нито дума. За сметка на това България е спомената на видно място с потресаващи данни за умрели от глад, студ, болести и липса на внимание деца с увреждания в детските домове. За това как тези деца са измъчвани и обездвижвани физически и химически. За това, че най-беззащитните, най-уязвимите, най-ненужните, но все пак човешки същества, умират анонимно, в задния двор на европейска България.
"А след 20 години или 10 дори, проблемът на човечеството ще бъде водата и храната." - чета по-нататък в откровенията, че глад заплашва и човечеството - "Тъй като ние имаме най-добрата земя, най-трудолюбивия народ, с една дума - с инвестиции и техника ние можеме тези милиони декари пустееща земя, които имаме, да храниме и света с нея."
Значи днес с тези, трудолюбивите, не можем да нахраним 1000 деца с увреждания и те мрат от недохранване. Утре обаче целият свят ще зоби от нашите 100000 кв/км. Голямо Васюки ряпа ще яде! Утре може и да не е, но до 1800 дни ще сме готови, несимволично.
"Сутринта децата как ме разсмяха, ако знаете, щото отидох при тях и казах: които имат баби и дедовци или лели и чичовци в България и си искат довечера да ги видят по телевизията, да им махнат..." - продължава в свойския си стил премиерът и се обръща на "ти" към хората, все едно е пасъл с тях овце из необятната българска пустош, бъдещ световен хранителен център.
И Сталин е обичал да се снима с весели дечица. И Хитлер. Путин също - целува ги по коремчето. Естествено, бива ли без Бойко, за когото гореизброените са "нумеро уно", ако не сте забравили:
А децата, които си нямаха никого никъде, които умряха в мъки без никой никога да ги е целунал ще разплачат ли някого?
Бойко Борисов не плаче. Освен ако не се наложи със сълзи да гаси пожар, но задължително пред медиите и задължително пред българските такива. Пред западните не хваща дикиш. Най-много да изклюкарства нещо за Саркози и Барозу.
Няма да се разплаче и шибаната наместничка на Борисов в Държавната агенция за закрила на детето Надя Шабани. Защо е шибана питайте шибаняка Божидар Димитров, все пак и тя и той са част от народа. От реакцията на Шабани на смразяващия доклад на БХК стана ясно колко добре се е информирала за ужасите в домовете. Тя поиска конкретни примери за починали деца. И на всички стана ясно, как докладът от 263 страници с конкретните примери, с приложени смъртни актове и неопровержими свидетелства е отишъл директно в кръглата папка на ДАЗД.
Няма да се разплаче и Масларова, нали вече не е министър? Докато беше най-нагло твърдеше, че рони сълзи за Могилино. А Борисов обещаваше предизборно някой ден тя да плаче в старозагорския за крокодилските си обувки...
Но все пак, заради тези деца ще се разплачат много хора. По света и у нас. И ще помнят повече от 1800 дни. Може и на Борисов да му разплачат, таковата... Особено ако се направи, както му стана навик, че не е чул и разбрал за смъртта на децата, които не разсмиват.
